Едно от известните села в северозападна България носи името Върбово и се намира на територията на община Чупрене. На дванадесет км е областният град Белоградчик, а до Чупрене разстоянието е само 4 км. До друг близък областен град – Видин – дистанцията се изчислява на 65 км. Светиниколският проход, който е близо до границата със Сърбия, пак е близо до селото – само на десет км дистанция. Живописният район в планината и малката ограничена от юг долина могат да послужат като добра точка за ориентир относно местоположението на селото. Днес проходът не е отворен, но северната граница на селото минава през Белоградчишките скали и Предбалкана. Топлите дни и прохладни нощи са характерни за климата в района, а от растенията преобладават главно буковите и иглолистните гори. Още от епохата на дълбока древност тези места са обитавани от хора, като в близките пещери има намерени находки от епохата на бронза и желязото.
Римски пътища прекосяват векове наред Балкана, а цели участъци от тези пътища са запазени около Върбово. През вече споменатия проход Свети Никола е минавал един от тях, а той е действащ чак до 1919-та година. По това време страната подписва пагубния за нацията Ньойски договор, в резултат на който цели групи от населението завинаги губят връзка с родината. Римляните не стоят със скръстени ръце, а активно използват богатствата на региона. Например те се заемат с изкопаването на руди, следи от въпросната дейност личат още отдавна. Основно медната руда представлява обект на интерес, а днешното село представлява наследник на селище от средновековен тип. Долният край на местността Кладня падина, намираща се под Белперчиновата нива, а в съседство до местността Крушата се намира друга местност, известна като Гробище. Благодарение на намерения оброчен кръст може да се заключи, че в далечното минало тук се намира селище. Старото селище се намира непосредствено близо до прохода Свети Никола и до двата областни града – Видин и Белоградчик. Това е причина селището много пъти да е опожарявано от преминаващите различни племена. Оцелелите от нападението хора се заселват в местност с името Орехов дол, а от там кръщават селото Ореховица.
В периода между 1930-31-ва година биват открити основи на малка по размери църква, която става известна за село Върбово и региона. Не е известно колко точно време просъществува селището, но се знае, че дори минаващите на път за Йерусалим кръстоносци са го посетили. За съжаление при минаването си по тези места те подлагат селището на кръстосан огън и го опожаряват. Галатинска мъртвин е име на поредна местност в близост до селото, която представлява интерес от историческа гледна точка. Но ако трябва да се даде обективна оценка на забележителностите, най-добре запазена е православната църква Св. Йоан Кръстител. Оригиналните стенописи на храма представляват изключителна ценност от гледна точка на техническото изпълнение. Върбан и Чифут са двама братя, пряко свързани със селото и които според местни легенди заедно със семействата си се заселват тук. Местността Катунище се оказва идеално за тях убежище, защото наблизо има малко изворче. Семействата на братята са подгонени от кърджалии и еничари.
